училище 2

И така, вчера, на 24 май бе създадено гражданско движение за реформи в културата.
Доста гражданско.
Авторът на манифеста е министър в сянка в коалиция „Демократична България”, а сподвижниците му, в голямата си част са я членове, я симпатизанти на същата коалиция, но това, да кажем, че ще го преглътнем.
Ние преглътнахме всички нови хитове на Криско, та една партийна инициатива, маскирана като „гражданска” ли няма да преглътнем….

Но, понеже сега ще ме упрекнат в заяждане на дребно, въпреки, че слуховете донасят, че въпросната „гражданска инициатива” е била представяна на партиен форум на коалиция „Могъщите три” преди около две седмици, нека се концентрирам в самият манифест и неговите фундаменти.

Та за това да започнем с коментарите.

„– Българската култура е недофинансирана въпреки реалния принос на културните индустрии към БВП (според международни статистики през последните години – почти винаги около и над 4%; принос, запазен дори в годините на икономическа криза 2008-2012). С това е нарушено конституционно право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват своята култура (чл. 54 (1) от Конституцията на РБ).” – пишат от движението.

Така е! Напълно споделям! Само да попитам – част от вас (да изреждам ли депутатите, които имахте – Радан Кънев, Мартин Димитров, Атанас Атанасов, Петър Славов) бяха в последния парламент. Как не чух никога от тях да попитат поне – „а, бе, мискини ниедни, защо не вдигнете парите за култура на 1 процент?”
И после да напуснат парламента в знак на протест?

„- Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния процент от бюджета, предназначен за култура (под 0.5%, въпреки многократно повторените предизборни обещания на ГЕРБ за 1%), така и за недостатъчните държавни и общински фондове за културни проекти и програми. То се проявява и в почти отсъстващите улеснения и облекчения за бизнеса, които биха могли да стимулират частния сектор да подкрепи проекти в областта на културата.”

Така е. Културата е недофинансирана. В тоя ред на мисли къде е партийната позиция на „Могъщите три” по отношение на скандалното отношение на властта към съставите на БНР?
И второ – гражданското движение или партийното или който и да го е писал това, стои ли още на позицията на едно друго подобно, набързо „замразено” движение – „Нова Република” – че парите за култура рязко трябва да станат 2 процента (с което да надвишат парите за отбрана).
И ако да, има ли ново гражданско движение, което да иска повече пари за отбрана?

„- В хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 млрд. лева годишно; съществуват успешни международни модели, които показват как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат много проблеми – не само в областта на културата, но и в спорта, образованието и пр.”

А как да стане това?
Чрез съзерцание на румънската конституция ли?
А вие, скъпи приятели, знаете ли, че всъщност през 2014 НС е взело решение 10 процента от приходите от хазарт да се заделят за НФ Култура (ал. 32 от преходните и заключителни разпоредби на закона за хазарта), но министерство на финансите отказва да изпълнява това решение, защото противоречало на законите за публично финансиране?
И че още в 2005 закона за меценатството е разпоредил да се създаде държавна лотария, която да дава същите проценти за култура?
Оттогава вашите хора бая време бяха в различни парламенти, че и във властта, но не помня някой да е споделил „некои съображения” по случая…

„– С псевдопазарни аргументи последователно се пропилява културен капитал, разрушават се традиции, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия – читалища, театрални състави, оркестри, трупи, хорове, фестивали. В отчаяно старомодно състояние е политиката към музеи, библиотеки и галерии, докато иновативни културни събития с международен престиж биват саботирани и на практика унищожавани от незаинтересовани администратори. Българската книга и книгоиздаване не се ползват от онези данъчни облекчения, които са практика в почти всички страни на ЕС; няма и стратегически политики за превод и промоция на българска литература в чужбина. Критиката и критическата публичност деградират заради унизителното състояние на специализираните медии за литература и култура, които не срещат адекватна подкрепа от страна на държавните институции.”

Пълен качамак.
Нали знаете, че читалищата в София са 167. Едно от тях даже бе регистрирано от ваши съидейници и се намира близо до Министерство на Културата (и пианото вътре не е акордирано отдавна)…
От тия читалища добре работят не повече от 50, айде, да са 60.
Но проблемът е в лошо работещия закон за читалищата.
Който и вие не променихте, когато бяхте в парламента и във властта. А сега констатираме нещо тъжно.
И аз констатирам, че съм 160 килограма, но нищо не правя по повода и продължавам да съм 160, а това е лошо.
За преводната литература мога да ви кажа, че единствената резиденция за превод е на столична община. А за ДДС и книгите – притежаваме няколко отговора от институциите, до които сме писали с искане да се намали същото ДДС. Отговорите бяха категорични – не, не може, защото не може да има различно ДДС в България.
И познайте – отговорите са от времето на правителството, в което част от ДБ бяха…
Или ДБ нямаше нищо общо с това движение, хахахаха…

Тук мисля да пропусна разни смехотворни текстове, констатиращи колко е кофти, защото не виждам нито разработки, касаещи дигитализирането на наследството ни (филмотеката вече започва да губи битката с липсата на ресурс за дигитализация), нито такива за заплатите в библиотечния сектор.

Отиваме на НФ Култура:

„- Националният фонд «Култура» разполага със смехотворни средства, държавата няма визия за стратегическо подпомагане на гражданските културни инициативи. Бюрокрацията в областта на културата не си дава сметка за тяхната ключова важност; за това, че те са самата същност на прословутата «децентрализация» и «включване».”

Разполага, защото, както по – горе посочих, парите от отчисленията от хазарта не идват във фонда.
Но я кажете сега – ако те дойдат и НФ Култура се събере в същия състав, в който сега раздаде пари за килими от рози, стени от тухли и сапунени мехури, отказвайки финансиране на Тео Ушев например, или на дузина симфонични оркестри, тогава дали от това има смисъл?
И дали има смисъл да се правят комисии, в които част от хората, които оценяват музиката не са, как да кажа, съвсем нотно грамотни?

„– Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен националпопулизъм. Лишен от истинска културна памет, той често поражда ксенофобия и антиевропейски настроения. Не съществуват културни политики към европейска солидарност, не съществува и стратегическа протекционистка държавна политика към традициите и наследството на националната ни култура.”

МОЛЯ? Я ПАК?
Именно ваши заклети симпатизанти пишат фермани я срещу ползването на кирилицата, я срещу танцуването на хора, я срещу народните носии, я срещу традициите. Щото това било либерално.
И да, хубаво е да се говори за ксенофобията, но ако искате да поговорим и за нихилизма, поставяйки го до ксенофобията.
А ако ми кажете какво е „културни политики към европейска солидарност” лично ще ви почерпя.
Може би да пишем оди за ЕС, така, както пишехме оди за СССР? Наистина ми е любопитно кой талант измисли тоя социалистически качамак…

И сега идва най – хубавото. Въпросното движение предлага две решения:

„1. В поредица от последователни публични форуми да направи критически мониторинг на направеното (а и на ненаправеното, на погрешно или имитативно направеното) в областта на секторните културни политики от правителството на ГЕРБ и от предходните правителства. Тези форуми ще формулират болни проблеми, провали, скандали и престъпления, ще създадат консенсус около наложителни реформи и очевидни приоритети. Очаквайте скоро съобщение за първото подобно събитие през юни в Пловдив.”

Нали сте формулирали проблемите вече?
Или пак да ги формулираме за всеки случай?
Или идеята е да се съберат 12 души в Пловдив, за да се отчете големия успех?

 

„2. Чрез дискусии между творци и експерти да разработи постепенно стратегическа визия за ролята на културата, връзката й с образованието, ценността й за българското общество, както и да очертае спешни мерки, стъпки към законодателни инициативи и национална стратегия. Ще бъдат разработени и предложени планове за реформи там, където проблемите са болни и видими за всички.”

Убеден съм, че проблемите ще се решат с дискусии между творци и експерти.
Дори знам експертите кои са.
Дори знам и до какви решения ще стигнат, но ще изчакам да мине тая мъка, за да видя после какво става.

И накрая една бележка – сред подкрепилите въпросното „гражданско движение” има ли хора, които уж бяха срещу ГЕРБ, но в един момент се дръпнаха, когато имаше идея да се иска оставката на Вежди Рашидов?
A има ли хора, които бяха министри, но не помня, да са говорили по различните наболели проблеми на културата?
Може да не ми отговаряте, не ми е зор…
Реформи в културата са нужни.
Но все си мисля, че максимата „ние тая власт с констатации ще я вземем и без констатации няма да я дадем” няма да сработи.

(снимка – авторът – изоставено училище в село Горна Гращица, кюстендилско)